Поход в празничните 20-22 септември 2025г.
Предвидено е с буса на Жечо(ако има повече желаещи ще наемем и Хилми) да правим преходи в околностите на село Аспарухово. Ще нощуваме в хотел „Белведере“ в село Аспарухово(тук бяхме и на 14 и 15 декември 2024г.). Програмата е следната:
20 септември: тръгване от Бургас в 8 часа. С превоза отиваме до ж.п. гара Струя. Къс маршрут: ж.п. гара Струя – Чудните скали(3 км). Оттам превозвачите ще ги закарат до хотела в Аспарухово(не се предвижда обяд в хотела). Дълъг маршрут: ж.п. гара Струя – връх Калето – село Аспарухово(8,4 км, изминава се за 3 часа и 20 минути; денивелация +310м/-310м). След обяд след настаняването ни в хотела с превоза отиваме до ж.п. гара Комунари. Преход от 2,2 км по зелена маркировка до феномен Разломната скала, малък скален манастир и останките от непроучена древна крепост. Ще продължим с изкачване без ясна пътека през гората до достигане на панорамния връх Големия Гидик(дотук 3 км), след което ще се спуснем на обратно до превоза. Приблизителната обща денивелация е около 200 м. От ж.п. гара Комунари до село Аспарухово има маркиран маршрут(6,8 км; изминава се за 2 часа и 20 минути; денивелация +100м/-80м), но ще ни дойде множко и ще го оставим най-вероятно за друг път.
21 септември: Тръгване от хотела в 9 часа. С превоза отиваме до село Сладка вода. Маршрут: с. Сладка вода – местност Водениците(тук се намира Козята пещера) – с. Арковна(7,1 км; изминава се за 2 часа и 45 минути). Обяд в хотел-ресторант Гюрлата. Групата за по-дълъг преход изкачва връх Голямата Арковна(356 м) за 1час и 15 минути, разстояние 2,7 км и ще слезем в с. Арковна по друг път. Останалите могат да се разходят донякъде с нас или да се прибират за почивка в базовия лагер.
22 септември: Тръгване от хотела в 9 часа. С превоза отиваме до село Рояк след гр. Дългопол. Маршрут: с. Рояк – скален манастир Тъпаните(5,8 км; изминава се за около 2 часа). Групата за по-къс преход се придвижва до село Блъсково. От винарна „Салла естейт“ покрай лозята също се отива до скален манастир Тъпаните. Разстоянието е кратко, но има стръмно изкачване. В интернет има няколко филмчета за скален манастир Тъпаните. Има някои опасни места, които е желателно да избегнем. Групата за по-дълъг преход от скалния манастир ще слезе в село Блъсково или в следващото съседно село Китен. Групата за по-къс преход след разглеждане на обекта(ако реши изобщо да го посети) отива с превоза в хотел-механа с външен басейн „Български чифлик“ в село Китен и ни чака на пълната трапеза с вкусни гозби. След обяда потегляме в посока Бургас през Обзор. Ако сме се справили навреме с програмата, може да отидем до село Шкорпиловци(разходка по брега на морето, евентуално кратък плаж, преминаване по моста, дълъг 300 метра, посещение на антична крепост край селото, посещение на заведение). Прибиране в Бургас с много впечатления.
Очаквам офертата от собствениците на хотел „Белведере“. Ще уточним менюто за месоядни и вегетарианци.
Хотелът разполага с 6 двойни и 14 четворни стаи, които са на 2 нива. На 1 етаж има 2 единични легла, баня, тоалетна, на 2 етаж 2 единични легла. Така че стаите двойки ще бъдат за семейните, останалите да се комбинират по четворки(в краен случай може и тройка).
Ориентировъчна цена: 160-180 лв. на човек, която включва 2 нощувки, 2 вечери, 2 закуски, транспортни разходи, разходи за превозвачите.
Капаро в размер на 100 лв. Сумата може да внасяте на Дафинка Скарлатова. От 9 септември може да я предавате и на Румен Атанасов.
Изградени и маркирани са три маршрута около връх Арковна и местност "Водениците" в най-източната част на Стара планина близо до гр. Дългопол и река Камчия
Неуморните членове и доброволци от ТД "Насам-натам", съвместно с местната власт и дарители се справиха успешно с поредното предизвикателство в полза на планинския туризъм. Ето какво споделя председателя на УС на дружеството Димо Колев: "Екопарк Водениците до с. Сладка вода (община Дългопол) е създаден през 2004 г. по проект на училище „Цар Симеон I”. Няколко години по-късно посетих за първи път този край и се разходих из парка, стигайки само до Козята пещера. Днес, след повече от 15 години, почти нищо не е останало от изграденото, освен чешмата и една маса с пейки до нея. Училището в селото също отдавна е затворено. А природата е хубава, гледките към долината на р.Камчия и извисяващия се над нея вр. Арковна са чудесни. Красиво е ако човек подходи и от другата страна – от към селата Арковна, Черни връх или Партизани. Преди много години добри хора са направили кръгов маршрут, дълъг повече от 16 км, който минава през всички красиви местности в района. Обхождайки го през миналата година с приятели се зароди идеята да го обновим, като почистим пътеките, подновим маркировката, сложим указателни табели на разклоните и информационни табла с карти в изходните пунктове. На много места маркировката липсваше, а пътеката беше непроходима. Един ден се свързахме с кметицата на с. Арковна Мариана Христова – един прекрасен човек, който иска туризма в района да се развива. Роди се идеята да направим и нов, малко по-кратък кръгов маршрут само през вр.Арковна. След това беше взето решение за изграждане на втори кратък кръгов маршрут от разклона при с.Сладка вода през м.Водениците. За кратко време се осигуриха необходимите средства за табелите и таблата. За това помогнаха двата хотелски комплекса в селата Арковна и Черни връх – „Гюрлата“ и „Черни връх“. Информационното табло на разклона при с. Сладка вода пък финансира земеделска компания „Адмирал“, гр. Дългопол. И така, след като вече всичко беше уредено, беше време да се организираме и действаме. Събрахме се повече от 25 човека, все хора, желаещи да помогнат това начинание да завърши успешно. Имаше приятели от Варна, Бургас и Черноморец, участие взеха хора от Скаутски клуб "Владислав Варненчик" Варна и Приключенски Клуб "Феникс", също наши големи приятели. Рамо до рамо с нас бяха кметицата, еколожката на общината, горския. Специално кметът на община Дългопол г-н Георгиев дойде да ни уважи и да се запознаем. Имаше организирана почерпка от Общината за всички доброволци. Нямаше как да не успеем. И успяхме макар, че никак не ни беше лесно в жегата. Днес, след маркирани и почистени 3 маршрута, поставени над 40 указателни табели, 3 информационни табла с карти и един жалон, гордо мога да заявя, че там районът вече е достъпен отвсякъде и много по-безопасен за туристите. Информацията, която дават новите красиви и качествени табели и табла с карти, е повече от достатъчна. Сменени бяха също част от изгнилите дъски на въжения мост между селата Арковна и Черни връх. В някои части трасето на основния маршрут е променено и сега пътеката е по-хубава, без притеснения, че пак скоро ще обрасне. Вече не се върви по жп линията, тъй като това беше доста опасно, а се минава през с.Арковна покрай водоемите. Въобще постарахме се колкото и нескромно да звучи. И най-важното е че го направихме заедно – доброволци, дарители, местна власт, горски служители. Заедно в полза на туристите.
Местност „Водениците“
Този туристически маршрут се разпростира из буйните гори край с. Боряна, недалеч от гр. Дългопол. Трасето е много добре маркирано и подходящо за интензивна разходка. По него ще се насладите на дивата природа в района, както ще откриете и няколко пещери, най-голямата от които е Козята, а за финал – интересният скален параклис „Св. Георги“. Началото на приключението е добре означено с информационна табела и се намира малко преди с. Сладка вода. Поема се по черен път сред красиви земеделски поля, които дават началото на защитена местност Водениците. Тук някъде трябва да оставите автомобила и да продължите пеш напред към дерето. Долу в него има интересно място, обособено за пикник, с дебела сянка и красив малък извор. А в близост под дърветата се намира и едно водопадче. Тук е малко влажно и не липсват комари, което е присъщо за такива места. Оттук нататък трябва да следвате жълтата маркировка. Тя е добре видима, а на места има и указателни табели. Маршрута поема по дясното разклонение и продължава по тясна горска пътека, която навлиза навътре в гората. Лесно следвайки пътя, ще преминете покрай група големи камъни с разнообразни форми, „разхвърляни“ наоколо. Тук, терена е все още равен и много приятен. Но малко по-нататък започва стръмно изкачване, което ще ви отведе под най-интересната и голяма пещера по трасето – Козята пещера. За да стигнете до нея трябва да се отклоните и да продължите още малко нагоре. Ще се озовете под скалите пред неголяма скална ниша. Очаквайки нещо по-голямо, ще останете леко разочаровани. Но всъщност това е само „предверието“. В далечния край ще откриете много тясна козя пътечка, която се движи по ръба на скалата и ви въвежда в същинската галерия на пещерата. Тя е с продълговата форма, нещо подобно на голяма тераса, и дължина над 20 м. От нея се открива красива панорамна гледка към низината на р. Камчия, а по тавана ѝ има множество гнезда на заселилата се лястовича колония. По-нататък пътеката продължава под скалния венец и преминава покрай още няколко по-малки пещери. Едната от тях разполага с доста висок свод и може лесно да се разгледа. А скалите наоколо предлагат интересни и причудливи форми. В един момент пътеката отново навлиза за малко сред дърветата, след което прави кратко и стръмно изкачване на платото. Там ще се озовете на малък скален нос, от който отново можете да се насладите пълноценно на красотите на района. Вдясно могат да се видят стръмните скали обграждащи руслото на реката, а в далечината стърчи връх Голямата Арковна, който също е едно страхотно място за разходка. Това е най-доброто място за панорамни снимки. Напред маршрута навлиза в гората, предлагайки приятна прохлада в жегите. Терена е равнинен и лек, а природата наоколо изобилства от живот. Екопаркът е местообитание на някои видове редки птици, като египетски лешояд, белоопашат мишелов, скален орел и др. Напред пътеката преминава през дълги горски участъци, редуващи се с няколко симпатични полянки. В края ще достигнете до място, където маркираното трасе завива наляво и поема надолу покрай малко „деренце“. Но вие трябва да продължите направо, достигайки до голям селскостопански блок. Преминавайки по лявата му граница ще достигнете до черен път, който прави ляв завой и навлиза в гората. Не след дълго ще се озовете на скалния венец, където има изграден удобен заслон и барбекю, идеални за пикник в приятна зелена обстановка. А от ръба на скалите ще се насладите на красивата гледка към отсрещните хълмове, под които се е сгушило малкото селце Черни връх. Преди да си починете обаче, остана още нещо интересно за разглеждане. Това е скалния параклис „Св. Георги“. Той се намира в подножието на скалите, точно под мястото, където се намирате. За да стигнете до него, трябва да поемете наляво по добре отъпканата пътечка, следвайки дървените стрелки. Долу ще откриете малка скална ниша, където местните хора са създали православен храм отрупан с множество икони. Има и голям свещник, в който можете да поставите запалените свещички.
Връх Голямата Арковна (356 м)
На прага на Айтоския проход, сред китната планинска шир, се намират някои скрити места, притежаващи неподозирана сантиментална красота. Изходната точка на това изследователско приключение е на около 2 км преди село Арковна. Трасето представлява добре оформен черен път, който прави плавно изкачване, предоставяйки ви красиви гледки към живописната околност. Следвайки зелената маркировка, която в началото е оскъдна, ще достигнете до обширен земеделски блок. В неговия горен ъгъл все още личат останките от древна тракийска могила. Както обикновено, тя е била отдавна унищожена от иманярите. Сега от нея е останала една дълбока дупка, както и няколко масивни каменни плочи. Още малко нагоре маршрутът раздипля своя облик, навлизайки в красивата и необятна гора. Трасето прави един обширен ляв завой и ще ви изведе до началото на най-стръмната част от изкачването. Спрете за малко при масивния заслон, който ще откриете лесно и се насладете още веднъж на обаятелната гледка. Нагоре ви предстои кратко и интензивно предизвикателство. Тук маркировката става достатъчно наситена, което ще ви гарантира намирането на правилната посока. По пътеката ще срещнете различни по размер и форма скални отломки, покрай които можете да си вземете глътка въздух. И така, накрая ще достигнете най-високата точка на това приятно приключение – връх Голямата Арковна (356 м). Ще се озовете на обширно и равно плато, изпълнено с буйна и девствена зеленина. Тази дива красота е част от защитена местност Тулумовата пещера. Името ѝ идва от едноименната пещера, която се намира в трудно достъпния склон на възвишението. Освен нея, тук горе се намират и останките на антична крепост. На места те са много добре запазени и издават мащабите на древното строителство. В далечния край на гората ще откриете още едно впечатляващо място. То ще ви накара да се захласнете по открилият се пред вас природен шедьовър. В неговият долен край ще забележите сгушеното село Арковна, а вдясно, друго страхотно място за разходка – местност Водениците. След това ви очаква продължително спускане по стръмна камениста пътечка. Малко по-надолу ще преминете покрай една естествена каменна стена. Тя е изпълнена с интересни скални форми и притежава свой специфичен чар. А, ако откриете тесния проход в нея, ще можете да я разгледате и от другата ѝ страна. На финала, пътеката ще ви изведе при подножието на върха, в запустелите покрайнини на малкото селце. Там, само на около 400 м в североизточна посока, край пътя, се крие една безценна реликва, потънала в забвение. Това са два от царските вагони, пътували някога по нашите старинни железници. Те са били част от влаковата композиция на Цар Фердинанд и Борис III, а производството им датира от далечната 1909 г. На по-късен етап, по времето на социализма, са били ползвани като база за краткотраен отдих от служителите на БДЖ. Сега старинната мотриса е оставена на произвола на времето. Районът, в който се намира, е див и запустял, а вагоните са потънали в разруха. Въпреки това, все още личи тяхната аристократична осанка. В купетата се набиват на очи оригиналната махагонова тапицерия, както и автентичните орнаменти и дръжки. След като разгледате тази туристическа атракция, трябва да се върнете обратно до мястото, където излязохте от гората. Там си заслужава да направите и друго авантюристично отклонение, като „форсирате“ близкия речен брод, намиращ се вдясно от пътя. Преминавайки край малък изкуствен водоем, ще се озовете на една от крайните улички на селото. В него ще откриете как умело са се вплели още минало и настояще. За да се пренесете в изминалия век, поемете по първата пресечка вдясно. Пред вас ще се появи старата ЖП спирка, която стои самотна и застинала във времето. Ако пътешествието в миналото ви харесва, то можете да продължите още малко в тази посока. Пресечете ЖП коловоза и поемете по обраслата пътечка отсреща. Под красивите скални форми на близкия хребет, в който се помещава Козята пещера прекосете полето в посока „10 часа“. След около 200 м ще достигнете до руслото на Голяма Камчия. Там ще откриете стария въжен мост, който виси изящно над реката. А преминаването по него ще ви достави тонизираща порция адреналин. За съжаление вече сме към края на приключението. Сега остава да се върнете обратно до гарата и да продължите право напред, прекосявайки селото. Преминавайки през центъра, ще забележите и по-съвременното лице на Арковна. Остава да изминете и последните 2 км, за да се върнете в изходната точка на тази интересна обиколка. А малко по-нататък, има едно добро място за хапване и почивка, добавящо подобаващ завършек на този ползотворен излет.
Село Рояк – скален манастир „Тъпаните“ – синя маркировка(5,8 км)
Преживейте едно интересно приключение по малко известен туристически маршрут. Той ще ви отведе до място с впечатляващи скални образувания, запазили в себе си частица от времето. Началната точка на маршрута е с. Рояк. край гр. Дългопол. Това е едно красиво селце, което се намира малко след гр. Провадия и на 45 км от гр. Варна. Началото на трасето започва в далечния край на селото при недовършените селскостопански халета. До там се стига лесно, като се следва главната улица, преминаваща през центъра. След това се поема по приятен черен път, който прави леко изкачване и после прекосява голям земеделски масив. А оттам можете да се насладите на необятната пространствена гледка, която се открива. Далеч на хоризонта се виждат полите на Източна Стара планина, както и най-високият връх в масива, който се извисява над всичко – връх Коджа кая(Голямата скала). След около 2 км се достига до място, където пътят се разклонява. Тук има удобна поляна, на която можете да оставите автомобила, тъй като нататък трябва да се продължи пеша. Поема се по лявото разклонение покрай земеделския блок и се продължава към гората. Тук, покрай пътя, е пълно с боровинки и къпини, които са много сладки и са чудесно средство за тонизиране. И така, след малко повече от километър се навлиза в горския масив. Тук трябва малко повече внимание, защото има едно отклонение вдясно, по което трябва да продължите. Следва малък, открит и обрасъл участък, пълен с вкусни къпини, а след него пак се влиза в широколистна красива гора. Нататък пътеката става много приятна и неусетно ви извежда до широка просека в гората, непосредствено до голям далекопровод. На това място се откриват страхотни гледки към низината под Стара планина и околните села. Маршрутът продължава на около 30-40 м вдясно в отсрещната страна на гората по черен път, който по-нататък преминава за кратко в обрасла горска пътека. Тук по дърветата се появява остаряла жълта маркировка, с която можете по-лесно да се ориентирате за посоката. И така, вървейки през гората, достигате до крайната точка – местност Тъпаните край с. Китен. Специфичното име на това интересно място идва от характерният звук на тъпан, който издават скалите, когато се чука по тях. Най-забележителната част от тази местност е един голям скален масив, в който има интересни скални образувания, както и скалната обител “Тъпаните” – Китен. А от скалната козирка ще се захласнете по живописните гледки към зелените равнини. Горе по скалата има уникални естествени кухини, подобни на комини. Поради това този скален феномен е наречен “Комина”. А един от тях е дълбок около 3 м и в него е възможно да се слезе с малко повече умения. А в подножието на скалите се намира скален манастир “Тъпаните”. Дотам може да се стигне по два начина. Ако се вгледате откъм западната страна на скалната канара, лесно ще откриете начин да слезете по скалните късове, наподобяващи големи скални стъпала. Другото, и по-интересно. След като се върнете обратно горе на канарата, можете да продължите още съвсем малко напред. В края на скалата има една малка скална ниша, която може да се използва за укритие при внезапно влошаване на времето.тересно място, е от източната страна. Ще останете впечатлени от изсечените скални стълби, които са ползвали монасите, за да слизат до долу. Самият скален манастир е на около 4 м над земята и е сравнително голям. Състои се от няколко килии на различни нива. А качването до него е изпълнено с малко повече адреналин и става трудно, по издълбани в скалата стъпала.